Пластическият свят на Милчо Талев е изпъстрен с метафоричнисъновидения, свободно реене из пространствата на митологическите алюзии и реминисценции. Този художник притежава рядката способност да изгражда образи дори само от играта на цветовите гами.

В неговите творби „Короната" или „Очакване вечер", или „Старият град", „Село", или „Зимна игра", „Огледало", „Ветрило" ще открием не само високата способност за концентрация и изграждане на абстрактни пластически композиции, но с по-разкрепостено въображение ще видим и контурите на реалистични фрагменти или детайли. Би могло да се каже, че Милчо Талев, от една страна, дава воля на художествената си интуиция да се разхожда необезпокоявана из подземията на подсъзнателното, където се ражда причудливото, багровата експлозия. А от друга - усилено се опитва да съзре човека и човешкото в пейзажа. Дори в такъв абстрактен на пръв поглед обект, какъвто е „Една стена", той открива и фигуративно акцентира елементи на човешкото (тялото, торса, крайниците, профила и т.н.).

Доколкото в най-новите си работи Милчо Талев извайва фигури на хора или животни (той много обича да рисува птици и кучета именно защото открива в тях човешки черти), той отново се интересува от вътрешните послания, от невидимата същност на една персона или едно състояние. Изглежда, за художника съновидението, границата между съня и будността е своеобразен пластически ключ към разгадаването на тайната, наречена човек.

Милчо Талев иска да разбере индивидуалността като средоточие на природните и вселенски хармонии и в същото време като кълбо от вътрешни противоречия. Затова редица от неговите платна приличат на взривни лирическо-цветови изблици. Наблюдателят придобива усещането, че се движи из някакви хроматични пещери, където дори и мракът свети, че плува из ярки червени, жълти или сини реки, връща се непрекъснато назад към своето детство, мечтае за пасторалните пейзажи на невинността и милосърдието, за да открие най-накрая, че в човешкия микрокосмос се оглежда вселенският макрокосмос, за да достигне може би интуитивно великата мисъл на Протагор, че човекът е мярка за всички неща. На пръв поглед би могло да ни се стори, че художникът търси формалистичната игра на цветовете. По-внимателното вглеждане обаче ще ни покаже, че винаги има съдържателни основания в една или друга цветова гама. Така ярките фойерверки неизменно са натоварени с определена смислова функция.

Милчо Талев е сред малцината съвременни български художници, които притежават силен, органичен талант, разкрепостена фантазия и не се изкушават от псевдомодернистични напъни, както мнозина други, които са тръгнали да се отричат от традицията.

Милчо Талев знае, че истински модерното е в това, да се преосмисли традицията. Затова той е модерен, без да е претенциозен.